Борис Горинов може би не е познат на широката аудитория,

 

Борис Горинов може би не е прочут на необятната публика, само че за ценителите и колекционерите у нас и чужбина името на българския художник живописец приказва доста.

 

Стилът му се отличава с всекидневни буквалистични сюжети, само че в това време и с метафорични послания. Способността на художника да събере цяла картина в един сантиметър плочица е удостоверение освен за неоспоримия му гений, само че и за метода, по който този създател е виждал света - „ като една човешка длан “.

 

Характерно за него е, че макар дребния им размер творбите му разрешават и даже постановат да се гледат отдалеко, с цел да се схване цялостната картина на пейзажа и комплицираната комбинация. Неговият метод е реформаторски. Рисува с шпатула и маслени бои върху разнообразни плоски повърхности, които постоянно даже прави и самичък.

 

Горинов развива кариерата си сред Втората международна война и края на Студената война. Заедно със брачната половинка си, известната българска майсторка на керамиката Йова Раевска, прави редица запаметяващи се и емблематични взаимни изложения.

 

Организира смели артистични планове най-вече с естествени детайли - борови кори, шишарки, камъчета, кактуси и други, отвън рамките на страната. Колкото по-малък се оказва размерът на плочката, на която Борис разполага своята миниатюра, толкоз по-богат и бездънен става светът, забелязан през четката му. В сбирката от миниатюри има произведения с размери от пощенска марка до 30х30 см.

 

Само в този момент онлайн платформата за българско и международно изкуство 5newще показа неповторими миниатюри на Борис Горинов, въодушевени от Балкана и нашето Черноморие.

 

Подбраните произведения за платформата ще бъдат налични в идващите седмици доникъде на декември. Произведенията са предоставени от Ейми Чапман – сегашен притежател на фамилната сбирка и внучка на Борис Горинов и Йова Раевска. Всички произведения са оригинал, уникати и имат документ за достоверност.

 

ПОВЕЧЕ ЗА БОРИС ГОРИНОВ

 

Борис Горинов е от Пазарджик, роден е през 1915 година и израства в фамилията на художника Иван Горинов – живописец, портретист, живял от края на XIX и доникъде на ХХ век. Борис е роден с четка в ръка и пътят към и от изкуството постоянно е бил негова орис, а и обич. Именно тази обич евентуално го събира с Йова Раевска през 1944 година, с която имат двама синове. 

 

Първите сантиментални срещи с Йова Раевска се случват не къде да е, а точно в ателиетата на НХА, където Йова учи керамика, а Борис – живопис. Пламналата обич сред двамата актьори дава старт на една бурна и дейна социална и креативна кариера.

 

След няколко години учителстване в Пазарджик двойката се мести в София и заживява в ателие на бул. „ Сливница “, което по-късно се трансформира в бохемски дом за художническите компании на по-малкия им наследник Крас Горин, който решително потегля по стъпките на родителите си като професионален художник.

 

Крас приключва художествено учебно заведение в Италия и до през днешния ден живее и твори в Съединени американски щати със фамилията си. Крас съчетава гениите, наследени от майка му и татко му, и се отдава интензивно на живописната мозайка и изкуството навън. Той, за разлика от татко си, се насочва към по-монументалната форма.

 

Интересът към мозайката при Крас е разбуден точно от Борис Горинов. От своя страна бащата около честите фамилни визити и гостувания в Съединени американски щати съумява да направи няколко независими изложения във Англия, Италия и Съединени американски щати след рухването на желязната завеса. 

 

Междувременно Борис и Йова съумяват да си построят дребна къща в далечен квартал от центъра на София, къде се отдават с изключение на на изкуството и на едно от най-любимите си занимания – развъждането на дребна зеленчукова градина. 

 

За разлика от Йова Раевска, която развива шеметна кариера като създател и държавник чак до началото на новия век, за Борис живописта не се трансформира в професионално занятие. Той избира да се отдаде на учителстването по изобразително изкуство в едно столично учебно заведение и на първо място на развъждането на двете им момчета.

 

Именно заради обстоятелството, че за Борис Горинов миниатюрите са по-скоро занимание, той прави едни от най-значимите си произведения тъкмо през пролетно-летните месеци, когато всекидневно двойката е на вилата край морето.

 

Морската тема и изобщо природата в България с всички неповторими възвишения и преливащи се цветове и нюанси въодушевява Борис да основава миниатюри със зашеметяваща дълбочина. Малката къща в дивото и ненаселено по това време морско селце Синеморец е била ситуирана до големи просторни поляни, които разрешават на художника да се свърже с природата и да черпи хрумвания от корена ѝ.

 

Борис Горинов остава космополитна персона до самия си край през 1998 година, като завещава на фамилията си и на българската аудитория една впечатляваща сбирка живопис в миниатюри, които умерено могат да се конкурират със международните шедьоври, настояват специалистите изкуствоведи.

 

Колекцията на художника е прилежно съхранена от неговото семейство, а броят на дребните облици и пейзажи надвишава хиляда.